ЕК: Ако ще се строи АЕЦ "Белене", трябват нови оценки и одобрения

Европейската комисия засега изчаква да види как ще завърши процедурата за избор на стратегически инвеститор в бъдещата проектна компания за изграждането на АЕЦ "Белене", но ако се стигне до споразумение с очертаващия се руски акционер "Росатом" с доставчици американската "Дженерал Електрик" и френската "Фраматом", строежът подлежи на редица нови оценки и одобрения от страна на Европейската комисия и българските власти. Например, за безопасността на технологията, сеизмичната обстановка в региона и доставките на ядреното гориво за дейността на централата. А ако има промени спрямо базовия проект, съгласуван с Брюксел през 2007 г. и подкрепен от ЕК, трябва и нова екооценка и обсъждане с обществеността не само в България, а и в съседните държави.

Това се посочва в писмо на Масимо Гариба, и.д. заместник-генерален директор на дирекция "Енергетика", изпратено в сряда до адвокат Албена Белянова в отговор на нейни въпроси около правния статут на проекта.

В момента българското правителство и "Националната електрическа компания", която до момента е инвестирала близо 3 млрд. лв. в площадка и ядрено оборудване, провеждат процедура за привличане на акционер в спрения през 2012 г. ядрен проект. Трима са досегашните кандидати – "Росатом", Китайската национална ядрена корпорация и Корейската Хидро и ядрена корпорация. Всички те са от държави извън ЕС и евентуалното им участие в ядрения строеж подлежи на нотификация пред ЕК.

"Росатом" привлече "Дженерал Електрик" и "Фраматом" като доставчици, за да се легитимира проектът като по-западен и да получи политическа подкрепа, и изглежда, че изходът от търга вече е ясен. Но който и да влезе, България трябва да премине отново процедурата по нотификация пред ЕК, защото проектът ще е променен, става ясно от писмото на Гариба, с което Mediapool разполага. И не става дума просто за допълнение и смяна на името на инвеститора, както преди време заяви енергийният министър Теменужка Петкова, а за чисто ново съгласуване и одобрение.

Има стар, но няма нов проект

От написаното в писмото става ясно, че към момента за Брюксел има стар проект, който е невалиден и неясен, чийто правен статут тепърва трябва да се определи, за да се произнесат по него европейските и българските власти.

Припомня се, че през декември 2007 г. ЕК даде положително становище относно проекта за АЕЦ "Белене", съгласно Догоовора за Евратом. Регулаторният процес обаче беше спрян от българските органи през 2012 г. "Въпреки подновяването на проекта през юни 2018 г. по наша информация до момента не са предприети нови действия във връзка с регулаторния процес", се казва в писмото на Гариба.

Реално АЕЦ "Белене" бе прекратен от правителството и парламента през март 2012 г., без да е завършена процедурата по лицензирането на технологичния проект на руската "Атомстройекспорт" – част от "Росатом", от страна на Агенцията за ядрено регулиране. Макар през април 2019 г. министър Петкова да каза, че се работи по приключването на тази процедура преди обявяването на търга за стратегически инвеститор, това не се е случило.

На 29 май 2019 г. Петкова е информирала ЕК, че България ще представи допълнение към своето съобщение от 2007 г., в случай, че настъпи промяна в инвестиционния проект. Отговорът от Брюксел е бил, че "планираният нов инвестиционен проект следва да бъде предмет на изцяло ново съобщение". Аргументът е, че старият проект не е минал и стрес тестовете с новите изисквания за безопасност, въведени след аварията в японската АЕЦ "Фукушима" през март 2011 г. Освен това в последните години рамката на Евратом за ядрената безопасност е значително изменена и подсилена.

Брюксел ще иска подробно разглеждане на бъдещия проект

"Поради това се изисква ново съобщение, за да могат службите на Комисията да извършат своята оценка на новия проект и цялостното му съответствие с Договора за Евратом и вторичното законодателство по него в областта на ядрената безопасност, радиационната защита, управлението на радиоактивни отпадъци, инвестициите, сигурността на доставките и ядрените гаранции", пише Гариба до адвокат Белянова.

Той посочва още, че като нова ядрена инсталация, проектът Белене ще трябва да бъде в пълно съответствие с изискванията на Директивата за ядрената безопасност и с най-новите стандарти и насоки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Асоциацията на западноевропейските ядрени регулатори (WENRA), които бяха преразгледани след аварията във Фукушима.

От писмото става ясно още, че всъщност бъдещата проектна компания, която правителството смята евентуално да сглоби, трябва да кандидатства пред АЯР за лиценз за изграждане, а след това и за експлоатация на ядрената централа.

Също така при промяна на параметрите на проекта, чиято оценка за въздействие върху околната среда е одобрено през 2004 г., ще трябва нова екооценка и съгласуването й с местната общественост и съседните държави. А техническите параметри ще бъдат променени при замяната на първоначално планираните руски турбини с техника на "Дженерал Електрик".

Тези коментари потвърждават и думите от преди две години на тогавашния евродепутат Светослав Малинов, който влезе в спор с Петкова дали е необходимо ново оповестяване на ЕК при възобновяването на ядрения проект.

Лъсна шикалкавенето на българските власти

В крайна сметка, след като в началото АЯР и енергийният министър твърдяха, че няма нужда от нова нотификация през ЕК, дойде признанието, че тя ще е необходима, но щяла да е допълнение и да мине леко.

Сега обаче става ясно, че Брюксел съвсем не смята така.

Относно притесненията на Белянова за сеизмичността на района, Гариба отвръща, че в становището на ЕК за проекта от декември 2007 г. са взети предвид данните от НЕК, че избраното проектно решение в Белене включва множество пасивни системи за безопасност, както и по-добра защита срещу външни опасности, като земетресения и самолетни катастрофи. Въпреки това Брюксел ще разгледа отново този въпрос в процедурата по новата нотификация.

Става ясно също, че България трябва да оповести в Брюксел проектоспоразуменията и проектодоговорите за АЕЦ "Белене" преди да ги подпише, за да бъдат съгласувани и одобрени.

По повод съмненията за независимостта на българския ядрен регулатор, ЕК казва, че тя ще бъде преценена при одита на доклада на агенцията за изпълнението на Директивата за ядрената безопасност, каквито страните членки изпращат всяка година.

Търгът за инвеститор не дава правен статут

От ЕК подчертават, че публикуването на поканата за заявяване на интерес за стратегически инвеститор в "Белене" в официалния вестник на ЕС не означава, че проектът отговаря на всички правни изисквания. В същото време не означава, че е под контрола на ЕС за обществените поръчки, тъй като се търси акционер, но при старта на строежа ще трябва да се обявява поръчка за необходимото оборудване.

Не е ясно дали това изискване не подлага на съмнение договореното предварително участие на "Дженерал Електрик" и "Фраматом" като доставчици на турбините и системите за сигурност на АЕЦ "Белене".

ЕК отбелязва, че "поканата за заявяване на интерес не може обаче да се разбира като средство за подбор на икономическия оператор, който сам би извършил строителните работи или предоставил услугите или доставките, свързани с изграждането на АЕЦ "Белене", тъй като това би могло да представлява заобикаляне на директивите на ЕС относно обществените поръчки".

Засега няма реакция от страна на енергийното ведомство по писмото на Гариба. Не е ясно и какви са новите срокове по процедурата, която се забавя заради мерките срещу коронавируса. Последно Петкова обяви, че се чака представителите на кандидатите да участват в дострояването на АЕЦ "Белене" да кажат кога могат да се запознаят на място в НЕК с пълната информация по проекта. След това вече ще се реши какъв да е крайният срок за подаване на обвързващи оферти, който първоначално бе заложен за 30 май 2020 г.

Научна фантастика под найлон

"АЕЦ "Белене" е проект от научната фантастика", коментира преди ден енергийният експерт и председател на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков по време на дискусия за ефекта на Зелената сделка на ЕС върху българската енергетика, организирана от Дипломатическия клуб към Министерството на външните работи.

Думите му дойдоха по повод включването на ядрения проект като част от българския план за изпълнение на Зелената сделка като нискоемисионен.

"Белене" има пазарен проблем. Проблем му е и времето. Никой не може да каже какви ще са цените на електроенергията след 2030 г. (когато хипотетечно би заработила новата ядрена централа - б.а), какви ще са технологиите за производство и съхранение на електроенергия", отбеляза Нейков. Според него, освен това проектът е загубил подкрепата на обществото и ако през 2005 г. за реализацията му са били над 80 на сто от българите, сега техният процент би бил около 30.

Той коментира, че по онова време проектът е имал някакъв пазарен смисъл, но днес имаме "два реактора под найлон, които с всеки ден стават все по-стари и все по-трудно използваеми".

По време на дискусията бе отбелязано също така, че АЕЦ "Белене" среща и геополитически проблеми и ако въобще се реализира, това ще стане трудно.

mediapool.bg