България | Пет, 26 Апр 2024г. 09:55ч. | Мощна градушка унищожи реколта в Южна България (видео)
България ще бъде сериозен нетен получател на средства от бъдещия фонд на ЕС за възстановяване от кризата с Covid-19, ако бъде одобрено предложението на Европейската комисия, обявено на 27 май.
В сряда Европейската комисия обяви мащабен план за емитиране на общ коронадълг на ЕС от 750 млрд. евро, които да бъдат набрани на международните финансови пазари. С тази сума ще се подсили бюджетът на ЕС за следващите седем години, който е разчетен на 1.1 трилиона евро. Така, общата сума, която ще се изхарчи от съюза до 2027 г., ще бъде 1.85 млрд. евро.
За да се набяви сумата от 750 млрд. евро, всяка от 27-те държави членки ще трябва да издаде държавни гаранции съобразно дела си в брутния национален доход на ЕС. За България той е 0.4%, което значи, че България ще трябва да издаде държавни гаранции за 3.3 млрд. евро или около 6.5 млрд. лв.
Според предложения от ЕК принцип на разпределение на средствата България следва да получи 15 млрд. евро по различните програми.
"Като цяло, Хърватия и България ще бъдат страните, които ще получат най-голямо нетно финансиране от фонда за възстановяване - около 20% от БВП. Следват Гърция, Латвия и Словакия с дял над 10%. Сметката за фонда за възстановяване ще бъде платена най-вече от Германия", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.
По думите му 15-те милиарда евро ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10-20 години.
Източник: Комуникация на Европейската комисия, стр. 51
Сметките опровергават сметки на икономисти и притеснения на евродепутати, че България ще се окаже нетен донор на държави като Италия и Испания, които пострадаха най-много от коронакризата.
Много е важно обаче дали България ще успее да усвои предвидените за нея средства, уточни пред Mediapool Георги Ангелов. По-рано през деня българският евродепутат Радан Кънев (“Демократична България”, ЕНП) предупреди, че България може да изгуби част от парите, ако не успее да убеди Европейската комисия, че ще работи по приоритетните за Европа политики, една от които е "Зелената сделка". Според Радан Кънев ЕС няма просто да раздава пари, както са "свикнали българските власти".
Предложението на ЕК е само първа стъпка в процеса. За него трябва да се постигне съгласие в Европейския парламент и в Европейския съвет. Освен това ще е необходима ратификация за държавните гаранции от националните парламенти на всичките 27 държави членки на ЕС. Затова ЕК смята, че тя може да излезе на международните пазари най-рано през последното тримесечие на 2020 г., като парите няма да бъдат изтеглени наведнъж.
Връщането на заема от държавите членки също ще става съобразно дела им в БНД. Това трябва да се случи до 2058 г. по три начина – или чрез увеличаване на вноските в бюджета на ЕС, или чрез намаляване на получаваните средства от еврофондовете, или чрез въвеждането на нови данъци и такси на европейско ниво – например от търговията с водородни емисии, въвеждането на нов цифров данък или данък върху големите корпорации.
По думите на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен сред държавите членки има съгласие за философията на схемата - да се тегли общ дълг през бюджета на ЕС и без споделяне на дълга. Според фон дер Лайен разногласията са около размера на дълга и около разпределянето на средствата за грантове и за заеми.
mediapool.bg
