Кламер БГ - Бизнес новини: Енергийни помощи за бедни и фирми и вицепремиер по климата договориха партиите

Енергийни помощи за бедни и фирми и вицепремиер по климата договориха партиите

Бизнес

|
Вт, 23 Ноем 2021г. 19:51ч.
Енергийни помощи за бедни и фирми и вицепремиер по климата договориха партиите

Енергийни помощи за бедни и фирми и вицепремиер по климата договориха партиите

Да се разшири обхватът на помощите за енергийно уязвимите и да се увеличи сумата за битовите потребители заради скъпия ток, както и да се продължат помощите за бизнеса, отпуснати за октомври и ноември, но като се прецизира кои фирми имат право на тях. Да се изработи нова енергийна стратегия с оценка на мощностния капацитет на страната и мерки за трансформацията и декарбонизацията на сектора, преминаването към водородно гориво. Да се анализира възможността за преструктуриране или закриване на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), както и да се одитира от независима компания дейността на неговите дружества и извършените от тях инвестиционни разходи – особено тези за построяването на продължението на газопровода "Труски поток" у нас. Да се развиват енергийните общности и ВЕИ проектите за лични нужди на бита и фирмите. Да се преговаря с Европейската комисия за бъдещето на въглищните региони и да се анализира необходимостта от изграждането на нови ядрени мощности, както и да се търсят нови източници за доставка на по-евтин газ.

И не на последно място – да има вицепремиер по климата, отговарящ за прилагането на хоризонталните политики на Зелената сделка на ЕС, за която обаче същевременно ще се търси предоговаряне, за да имат националните правителства по-голяма свобода да вземат свои решения.

Това се разбраха представителите на "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" във вторник по време на преговорите за позициите им в енергетиката и формулировката на текстовете за отрасъла, които ще залегнат в бъдещото коалиционно споразумение между тези партии. Дискусията, водена от лидера на ПП Асен Василев, продължи близо пет часа и половина, почти два от които бяха посветени на спор за развитието на ядрената енергетика. И четирите политически сили са за максимално продължаване живота на двата реактора в АЕЦ "Козлодуй", но от "Демократична България" (ДБ) упорстваха за това дали трябва безусловно да се приеме нуждата от нови ядрени мощности дори на площадката на работещата атомна централа. БСП реши да избяга от темата за дострояването на АЕЦ "Белене", след като останалитне три партии се обявиха "против". БСП в крайна сметка предложи да се запише само развитие на нови ядрени мощности, с което ИТН беше съгласна, но ДБ се възпротиви. Около 40 минути отне само формулировката на този текст и накрая всички си стиснаха ръцете да се запише, че необходимостта от нови ядрени мощности ще се прецени след анализ за площадката, типа на реакторите на база най-ниски цени и най-бърза реализация като оценката ще е публична.

След като всяка от партиите предложи своите виждания за развитието на сектора, започна дискусия по всяко едно от тях и поставянето им в зелената и червената графа за консенсус и несъгласие.

Още помощи заради скъпия ток

От БСП предложиха да има безплатни до 200 киловатчаса електроенергия месечно за енергийно бедните за периода януари, февруари и март следващата година, заради задаващото се поскъпване на тока от 1 януари. От ДБ заявиха, че няма нужда да се променят цените на тока за бита извънредно преди 1 юли 2022 г. и има други начини за компенсиране на най-бедните. От ИТН пък са на мнение, че поскъпването няма да е толкова голямо заради компенсациите от Фонда за сигурност на електроенергийната система и свалянето на едно от компонентите на цената на тока на отрицателно ниво.

В крайна сметка бе решено по-скоро да се увеличи помощта за енергийно уязвимите през бюджета, а не през безплатни киловати и дискусията да продължи с експертите по социална политика, но с идеята още през януари да може хората в нужда да се възползват от нея. С колко ще се повиши сумата и кои още хора ще я получават ще се анализира тепърва и очевидно след решението на енергийния регулатор за промяната на цените на тока от 1 януари, стана ясно от разговорите.

Прието бе обаче предложението на социалистите електроснабдяването да може да се спира след втора неплатена сметка за ток, а не както е сега – при една. Това вероятно ще срещне негодуванието на обществените доставчици ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", защото това застрашава финансовите им потоци.

Ще се удължат и компенсациите за бизнеса заради скъпия ток, разбраха се още потенциалните партньори. Трайчо Трайков от ДБ предложи големите предприятия с борсови стоки, които са отразили поскъпването на тока в цените си и вече са покрили разходите си, да бъдат изключени от обхвата на помощта, защото може да се окажат двойно облагодетелствани, и тя да се съсредоточи към малките и средните предприятия. Беше му обаче опонирано, че това ще е неравноправно. Друга идея на ДБ беше да се ограничи до определено потребление. Така се стигна до договорката да се направи правна експертиза кои фирми да продължат да получават компенсациите, които в момента са за всички фирми и са по 110 лв./МВтч за сметките им през октомври и ноември.

Типови договори на търговците на ток

Като мярка срещу скъпия ток за бизнеса бе решено още търговците на ток вече да нямат право да предлагат на клиентите на свободния пазар договори с борсова цена плюс надценка, което ги превръща в обикновени посредници без интерес да търсят и предлагат на клиентите си най-изгодните цени. Те ще трябва да имат типови договори, в които ще предлагат цени за конкретен период, и ще се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Предвиждат се и промени в правилата за търговия на борсата, но тепърва ще се обсъжда какви конкретно да са те.

Четирите партии се разбраха с половин уста и да се водят разговори с Брюксел за ограничаване на износа на ток от страната, за да се стабилизират цените за вътрешния пазар, макар енергийният експерт на ИТН Иван Хиновски да отбеляза, че това противоречи на европейските изисквания и да няма предпоставки за дефицит, каквото е условието за забрана за износа. В момента от България се изнасят по 2 хиляди мегавата на час, отбеляза той.

Именно заради износа отчасти се повишават цените у нас, изравнявайки се с тези в съседни и европейски държави, и БСП предложи свръхпечалбите на производителите на електроенергия и на търговците да се облагат допълнително. Бившият енергиен министър Румен Овчаров предложи данъкът за тези фирми с печалби над нормативно определените им чрез одобрените от КЕВР цени, да се облагат не с 10, а с 15 процента. Според него от високите цени в момента печелят централите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и на бизнесмена Христо Ковачки, както и двете т.нар. американски централи, чиито договори за изкупуване на тока им дори, според Овчаров, можели да бъдат предсрочно прекратени, защото с ъс сегашните печалби вече се били изплатили. Хиновски обаче отбеляза, че яма дефиниция за свръхпечалба. Водещият преговорите съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев също не бе очарован от идеята и тя бе отхвърлена. Същото се случи и с предложението на БСП за намаляване на ДДС за тока, парното и газа на 9 процента. Аргументът за отхвърлянето й бе, че така не се провеждат политики за енергийно уязвимите.

Без категорична позиция за АЕЦ "Белене"

Най-много време в дебата отне бъдещето на ядрената енергетика. Таско Ерменков от БСП предложи твърде обща формулировка за бъдещото развитие на нови ядрено мощности, което не се хареса на ДБ. Трайчо Трайков оцени опита на Ерменков да не зачеква темата за АЕЦ "Белене", но тя така или иначе отне значителна част от времето на дискусията. Асен Василев, който е против АЕЦ "Белене", но за нови ядрени мощности, бе принуден повече от час и половина да търси сближаване на позициите между БСП и ДБ. Самият той влезе в спор с Трайков и Мартин Димитров от ДБ относно необходимостта от нови ядрени мощности въобще. Тезата на десните беше, че двата сегашни реактора могат да работят без проблем до 2050 г. и са достатъчни за системата, а дотогава е възможно всякакво развитие на технологиите, за да се посочва изрично отсега, че трябва да се строят нови ядрени блокове.

Така след около 40 минути обсъждане, редакции и смяна на словоред и думи във формулировката и след отсичането от Асен Василев: "България трябва да остане ядрена държава. Точка.", бе записано обтекаемо, че необходимостта от нови ядрени мощности ще бъде подложена на независим анализ за площадката и типа на реакторите според най-ниската цена и най-бързото изграждане.

ДБ естествено предложи да се вземе решение за спиране на всички разходи по АЕЦ "Белене", но Румен Овчаров се разгневи, че това би означавало "да оставим циганите да нарежат вече доставеното оборудване". Така и не бе решено какво да се прави с него. Според "Демократична България" не са били положени достатъчно усилия, за да се продаде то и по него само се трупат разходи. Така се реши все пак да се продължи съхранението и охраната на това оборудване, но не и какво да се прави с него. Същевременно всички се съгласиха да се търси инвеститор за друг проект на площадката на АЕЦ "Белене", като Иван Хиновски съобщи, че имало инвестиционен интерес към изграждането на завод за производство на водород там, която да се изнася, а в същото време да се работи и за внедряването на този вид гориво в българската енергетика.

Преструктуриране на БЕХ

Макар от спечелилите изборите "Продължаваме промяната" в предизборната си програма да имат като цел закриването на БЕХ, Василев се съгласи преговарящите да се обединят около извършването на независим анализ за необходимостта от холдинга, евентуалното му преструктуриране или закриване, но с оценка как ще стане това, тъй като компанията, под чиято шапка са държавните енергийни дружества, има облигационни заеми за милиард евро. Ще се търси обаче при всички положения стабилизиране на фирмите в него като заплатите на бордовете му ще бъдат обвързани с постигането на заложени цели. По предложение на ДБ ще се анализират и всички техни инвестиционни разходи, особено тези за построяването на т.нар. "Балкански поток", и рентабилността им.

Асен Василев предложи да се преразгледат всички договори за резервиране на капацитет на входно-изходните точки на газопреносната ни мрежа и да не се позволява на една компания да държи над 50 процента от мощността на съответната тръба. Той визираше специално "Балкански поток", където "Газпром" държи капацитета, като каза, че трябва да се помисли дали е възможно да се променят тези договори дори и с цената на неустойки. Бившият служебен финансов министър обаче призна, че е възможно и това да не се случи, но трябва да се опита.

Гъвкавост или стабилност на газовите доставки

Спор предизвика и предложение за увеличаване на доставките на азерски газ, който в момента е по-евтин от руския, защото е вързан изцяло към цената на петрола, докато договорът с "Газпром" на 70 процента е свързан с европейските газови борси. Румен Овчаров коментира, че е "вредно да се лашкаме от една посока в друга – от спот към нефт" и трябва "да се върнем към принципите на експертност и оценка". Мартин Димитров призова за повече гъвкавост в газовите договори, а Овчаров го репликира, че не може едновременно да се търси и гъвкавост и стабилност, защото пазарът се променя често непредвидимо както е станало сега. Представителят на БСП припомни, че предстоят преговори между "Булгаргаз" и "Газпром" за новия газов договор от 2023 г. и трябва да се потърси най-доброто решение.

В крайна сметка и тук се стигна до твърде общата формулировка за диверсификация на газовите доставки. Категоричен обаче бе ангажиментът на всички за завършване в срок на газовата връзка със Сърбия, която се очаква да заработи до юли 2022 г., както и подкрепата за българското участие в строежа на терминала за втечнен газ край гръцкия град Александруполис.

Не се постигна обаче съгласие по предложение за изваждането на "Електроенергийния системен оператор" и "Булгартрансгаз" извън БЕХ, както и за листването на 15 на сто от дружествата от холдинга на борсата. Подминато бе предложение на ИТН за български проект за добив на газ в Азербайджан например и за търсене на възможност за използване на изоставени български нефтени концесии в Либия.

Газ, ВЕЦ, дигитализация

Обширна бе и дискусията има ли бъдеще природния газ в енергетиката, след като ЕК след 2029 г. смята да не подкрепя газови проекти и дори директно се говори за забраната за използване на синьото гориво, тъй като то също изхвърля парникови газови. Накрая се записа разглеждането на възможностите за добив на газови хидрати от Черно море, както и проучването на капацитета за производство на ток от вятър чрез платформи в морето. Всички подкрепиха работата по геотермални проекти, развитието на топлофикационни услуги от ново ниво на достъпни цени. Съгласие имаше и за преоценка на хидроенергийния баланс на страната ни и възможността за изграждането на хидрокаскадата "Горна Арда", язовирите "Яденица" и "Тунджа", както на проточви ВЕЦ по поречието на река Дунав – все проекти от десетилетия назад.

Дигитализацията на електропреносната и електроразпределителната мрежа също стана повод преговарящите да си стиснат ръцете, както и улесняването на изграждане на ВЕИ проект за лични нужди – независимо дали става въпрос за къща или за предприятие. ДБ предложи дори слагането на слънчеви панели или вятърни перки да става само с уведомление, а не както е сега с дузина разрешителни и заявки за присъединяване, но стана ясно, че всъщност процесът не е толкова прост и ако няма батерия за съхранение на енергията, трябва съгласуване с преносния или мрежовия оператор.

Всички решения, по които не бе постигнато съгласие, ще бъдат отново обсъдени на финалната лидерска среща, от която ще зависи дали ще се постигне споразумение за управляваща коалиция.

mediapool.bg