България | Пет, 19 Апр 2024г. 20:45ч. | 2 май ще е неучебен в цялата страна
Българската стопанска камара отправи поредица от критики към бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и НОИ и изрази опасения от прекомерен бюджетен дефицит. Позицията на работодателската организация дойде преди днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който разглежда трите бюджета.
Срещу липсата на здравна реформа
Основната критика към бюджета на НЗОК е, че той не създава условия за реформиране на системата и подобряване на качеството на здравното обслужване. С този бюджет се повтаря ситуацията през 2021 г., а очакванията са да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата. Отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица, и разходите за тяхното здравно осигуряване. Размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 101 лв., а тези за осигуряваните от държавата лица е около 34 лв.
Не се предвижда значително увеличаване на дела и на размера на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 49.8%, при средни равнища е ЕС от около 30%. Въпреки декларираните намерения, относителният дял на средствата за извънболнична дейност се запазва около 13.5 % при средни равнища за ЕС от 26-28%.
Липсват политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета на Касата, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%.
БСК посочва, че не се предлагат и механизми за намаляване на доплащането от гражданите. Организацията изразява тревога и от голямата задлъжнялост на болниците и тежкото финансово и кадрово състояние на общинските болници.
Срещу сбърканите социални политики
Към бюджета на НОИ основните критики на БСК са в посока неаргументирания ръст на минималната заплата от 650 на 710 лв. от 1 април 2022 г. Увеличава се размерът на максималния осигурителен доход (МОД) от 3000 на 3400 лв., което представлява ръст над 13,3%. На практика, при равни други условия, се намалява разполагаемият доход за тези група лица, посочват от БСК. Заедно с увеличението на МОД се запазва се таванът на пенсиите в размер на 1500 лв., което допълнително намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи. Увеличава се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12,00 на 15,00 лв., без мотиви и разчети как е достигнато до тази сума. Същевременно, се запазва размерът на максималния дневен размер на обезщетението (74,29 лв.).
С прилагането на този таван, всички работещи, които са се осигурявали върху максимален осигурителен доход, нямат възможност да получат обезщетение за безработица в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца. Отново работещите, осигуряващи се на максимален доход, са поставени в неравноспоставено положение спрямо всички останали.
Увеличава се размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 април 2022 г. С подобни мерки се реализират грешни политики. Вместо да бъдат осигурени достатъчно места в детски градини и ясли, майките (които най-често ползват този вид отпуск) се задържат извън пазара на труда, като по този начин губят квалификация и трудови навици.
Опасения за бюджетния дефицит
По отношение на държавния бюджет БСК подкрепя заявените приоритети за фокус върху инвестициите през 2022 и 2023 г.; продължаване действието на мерките в подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта, в туризма и за компенсация на цените за електроенергия; предвиденото отпадане на данъка върху лихвите по депозитите, както и минимизиране на данък уикенд увеличаване на максималния размер на ваучерите, които могат да се дават на служителите, както и увеличаване на тавана на квотата до 1 млрд. лв.
Същевременно БСК определя като смущаващ фактът, че в рамките на една бюджетна година в страната ще се прилагат три различни бюджета – един в периода януари – март, втори в периода април – юни и трети в оставащите 6 месеца на годината. Това създава среда на непредвидимост и несигурност за инвеститорите и бизнеса.
БСК посочва, че е налице е разминаване между 0,7 до 1% в допусканията на Министерството на финансите и международни организации и институции по отношение на растежа на БВП.
В случай на съществено отклонение в допусканията на МФ в тази прогноза съществува риск от знaчитeлнo нeгaтивнo влияниe въpxy бюджeтнитe пpиxoди, бюджетния дeфицит и изпълнението нa Koнcoлидиpaнaтa фиcĸaлнa пpoгpaмa.
Опасенията на работодателската организация са, че всяко отклонение от допусканията на МФ за приходна част на държавния бюджет за 2022 г. може да доведе до прекомерен бюджетен дефицит, който да надхвърля 6%.
БСК допълва, че следва да бъде преосмислено планираното увеличаване на държавния дълг като дял от БВП от около 24% през 2021 г. на над 29% през 2024 г. Опитът на други държави показва, че след надхвърляне на ниво от 30% управлението на дълга е трудно контролируемо, поради ограничената възможност за финансиране на текущи разходи по основни функции, за сметка на основните данъчноосигурителни приходи, се казва в позицията.
mediapool.bg
