Случаят с ЕРП-та е тест за върховенството на закона и барометър за руско влияние

Случаят с лицензите на електроразпределителните дружества е тест за върховенството на закона в България и барометър за руското влияние, коментира британското издание "Файненшъл таймс". В публикацията се припомня, че българските власти предстои да решат дали да изгонят трите ЕРП-та. Случаят тревожи партньорите на София от Европейския съюз и увеличава подозренията за прекомерно руско влияние.

По-нататък в текста се описва спорът за дължимите суми между държавата и електроразпределителните дружества - австрийското ЕВН и чешките ЧЕЗ и "Енерго-Про", в който всеки твърди, че има да получава пари.

Европейската комисия и шест страни от ЕС се оплакаха от начина, по който България се справя с проблема и на който се гледа като на тест за върховенството на закона в най-бедната страна от блока. На случая се гледа и като на барометър за руското влияние, поради опасения, че местни бизнесмени с руска подкрепа лобират за дял в бизнеса, в случай че лицензите на чуждестранните инвеститори бъдат отнети, се казва в статията.

България вече е внимателно наблюдавана заради опита да отдаде специално третиране на руския газопровод "Южен поток“ във време, когато Западът и Русия са в конфликт заради украинската криза. Бъдещият газопровод, който трябва да доставя руски газ през Черно море и Балканите до Австрия, заобикаляйки Украйна, е стратегически приоритет за Москва.

ЕК вече заплаши България с наказателна процедура, ако парламентът промени Закона за енергетиката с цел да изключи част от "Южен поток“ от европейското законодателство.

"Файненшъл таймс" цитира директора на Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев, който отбелязва, че руското влияние е голям фактор във всички случаи и че то се упражнява чрез местни медии, контролирани от българи с близки връзки с Русия.

"Руското влияние е универсално в енергетиката", казва Минчев.

Изданието припомня, че българският енергиен регулатор е заплашил да наложи глоби за поне 50 млн. лева на компаниите за 2690 нарушения.

НЕК обяви, че трите компании дължат 347.6 млн. лв. Дружествата, от своя страна, твърдят, че не плащат, защото НЕК им дължи по-голяма сума за електроенергията от възобновяеми източници, които са били принудени да купуват.

Еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви наскоро, че спорът за плащанията би трябвало да се реши от търговски съд, а не от регулатор, който е политизиран.

"Моята служба ... ще предприеме необходимите стъпки, ако това е необходимо, за да гарантира пълното прилагане на правото на ЕС“, написа Йотингер в писмо до българския министър на енергетиката.

Германският, френският, австрийският, чешкият, датският и финландският посланик писаха на премиера Пламен Орешарски, че отнемането на лицензите на електроразпределителните предприятия "ще изпрати възможно най-негативен сигнал до всички настоящи и бъдещи инвеститори в България“.

Орешарски от своя страна настоява, че България просто прилага законите на страната и отхвърля обвиненията за натиск върху ДКЕВР.

Български медии обаче виждат решението за лицензите като ход, които се очаква да доведе предизборни дивиденти за социалистическата партия.

Цената на електроенергията е експлозивен политически въпрос в България и миналата година помогна да бъде свалено правителството на Бойко Борисов

"Файненшъл таймс" отбелязва още, че политици от целия политически спектър в България са критични към чуждите фирми, заявявайки, че не инвестират и злоупотребяват с положението си на регионални монополи. Компаниите отричат обвиненията и твърдят, че техните операции са ограничени от българския регулиран пазар.

"България отново удря по чужди инвеститори", съобщава в заглавие и "Уолстрийт джърнал" по повод определението на антимонополната комисия от 13 май срещу таксите за наем на стълбовете, които ЕРП-тата у нас искат за изграждане на кабелни мрежи.

Изданието припомня, че дружествата са заплашени да останат без лицензи, и допълва, че ЕК, дипломати и самите компании са изразили опасения, че такъв ход би имал единствено политически мотиви, за да събере подкрепа сред избирателите преди евровота.

Най-лошият сценарий пък би бил, ако българските власти отнемат лицензите и национализират компаниите, а накрая ги продадат на изгодни цени на "приятели", се отбелязва в статията.

Изданието цитира и главния изпълнителен директор на ЧЕЗ Даниел Бенеш, който казва, че ситуацията е с политически оттенък и очаква тя да се успокои след изборите. "И по-лоши моменти сме имали там", добавя той.

mediapool.bg