Кламер БГ - Бизнес новини: Видин стана голям град заради еврофинансирането
Бизнес новини
ВРЕМЕТО
Зареждане

Видин стана голям град заради еврофинансирането

Бизнес

|
Вт, 28 Ян 2014г. 16:26ч.
Видин стана голям град заради еврофинансирането

С помощта на председателя на Народното събрания Михаил Миков Видин е влязъл в групата на най-големите градове, които ще получат еврофинансиране по оперативна програма "Региони в растеж" в т.нар. второ ниво (NUTS2), макар и да не отговаря на изискванията.

Във второ ниво влизат още Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново и Благоевград. За тях плюс София ще отидат 45% от над 852 млн. евро. Останалите 55% се разпределят между 57 града от трето и четвърто ниво. Това стана ясно по време на представяне на новата оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) на форум, организиран от Областния информационен център за еврофондовете в София.

Така с подкрепата на Миков се осигурява финансиране за центъра на най-бедния регион в ЕС. Причината е, че страната ни няма спор с Европейската комисия по отношение на финансирането на градовете от първо и второ ниво. Позицията на Брюксел е помощта да се съсредоточи в няколко големи града, не повече от 6 – 7, които да генерират растеж, докато България държи на финансиране на 67 града.

Все още не е постигнато съгласие с Европейската комисия относно броя на градовете, стана ясно от думите на Димчо Димов, старши експерт в отдел "Програмиране на средствата от ЕС" в управляващия орган на ОПРР. Той посочи, че 39 града от първо до трето ниво са "локомотивите на растежа", а останалите 28 по-малки градове са опорните центрове. Така във всяка област на страната се гарантира да има поне по един опорен център.

Стари сметки и разпиляване на ресурс

Бюджетът на ОПРР за 2014-2020 г. е 1.376 млрд. евро – безвъзмездна помощ и национално съфинансиране. В сумата не е включен резервът от 5%, уточни Димов при представянето на разпределението на средствата по приоритети. Така стана ясно, че управляващият орган все още работи със старите разчети за бюджета на програмите, в които не е включен резервът от 5%. Това прави разлика от около един милиард евро по седемте оперативни програми, което беше наречено "статистическа грешка" от вицепремиера Зинаида Златанова.

Спрямо настоящия програмен период новата ОПРР в голяма степен копира настоящата. Основаната разлика е фокусирането върху 67 те града на две трети от ресурса, а останалата една трета е разпръсната в седем приоритета – образование, здравеопазване, пътища, туризъм, свлачища, социална инфраструктура и обучения на чиновници.

На практика ОПРР, която е с леко орязан бюджет от около десетина милиона евро спрямо сега, обира луфтове от други програми. Това са финансирането на селата около големите градове от първо до трето ниво, както и превенцията на рискове като свлачища, които първоначално бяха предвидени да се поемат по "Околна среда".

Две трети от парите за градско развитие

С най-голям финансов ресурс е първият приоритет – "Устойчиво и интегрирано градско развитие" – 852 млн. евро, посочи Димов. Тези средства се разпределят между 67 града, които са разделени на четири нива.

В първо ниво е София, която получава 15% от средствата, във второ ниво са деветте най-големи града, които получават 30%, в трето ниво са 29 града, които получават 50%. Останалите 5% са за 28 града от четвърто ниво.

В последния публикуван вариант на Споразумението за партньорство е записано, че "ОПРР 2014-2020 г. ще насочи основния си финансов ресурс, над 80% от бюджета към развитие на големите и средно-големите градове от 1-во до 3-то ниво, със засилен фокус върху тези от 1-во и 2-ро ниво".

Националното сдружение на общините държи на диференцирания подход при определяне на финансов ресурс за градовете от всяко ниво на базата на обективни критерии като население и икономически показатели. Държавата предлага за еднакво разпределение на средствата между градовете за съответното ниво. Аргументът им е, че в средата на програмния период през 2018 г. ще бъде направен преглед на изпълнението и неусвоения ресурс ще се насочи към активните градове.

Градовете от първо до трето ниво ще усвояват парите на базата на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, като вече има подготвени над 900 инвестиционни проекта, чиято реализация може да започне веднага, посочи Димчо Димов.

Театри и музеи остават без европари

Бюджетът от 852 млн. евро за 67-те града се разпределя между пет приоритета. Една пета от средствата трябва да отидат за енергийна ефективност на сгради. Това е 275 млн. евро, като 183.5 млн. лв. от тях са за частни жилища. При обновлението им безвъзмездната помощ ще е 70%, а останалите трябва да извадят собствениците на жилища. Сега съотношението е 75: 25 в полза на безвъзмездната помощ. Останалите 91.7 млн. евро са за обновяването на административните сгради.

За инвестиции в градската среда са предвидени 234 млн. евро в 67-те града. Те се разпределят в две групи. Едната е за изграждане и възстановяване на паркове, детски и спортни площадки, площади, на вело- и пешеходни алеи, подлези, надлези, улици, паркинги, улично осветление, за които са заделени 179 млн. евро. Останалите 55 млн. евро са за икономическо развитие, където ще се финансира изграждането на инфраструктурата на промишлени зони в градовете и достъпа до тях.

За образователна инфраструктура са предвидени 77 млн. евро. Те са за строителство и ремонт на общински детски ясли и градини, училища, включително доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане, като безвъзмездната помощ е 100%.

Социалната инфраструктура ще се финансира със 142 млн. лв., разпределени между три направления. Едното е за изграждане на жилища за социално слабите, като целта е в тях да бъдат настанени роми. Това се прави по настояване на Брюксел като заделеният финансов ресурс е 45 млн. евро, стана ясно от думите на Димов. Другото направление е спортната инфраструктура - зали, басейни, игрища, стадиони, тенис кортове, за което са предвидени 42 млн. евро. Третото направление е културна инфраструктура с бюджет от 55 млн. евро. С тях ще се финансират само читалища и библиотеки, като безвъзмездната помощ е само 50%, каза Димов. По думите му причината е, че Брюксел е бил категорично против да се финансира обновлението на театри, опери, музеи и други културни институти, защото те генерират приходи.

Разширява се броят на градовете за финансиране на интегриран градски транспорт, но парите са значително орязани спрямо настоящия програмен период. Предвиденият бюджет е 124 млн. евро за 39-те града (от първо до трето ниво). Сега бяха разпределени 210 млн. евро, но между седемте големи града.

Ръст от 1% на парите за ремонт на училища и университети

За държавна образователна инфраструктура са заложени 77 млн. евро (приоритетна ос 2). С тях ще може да се обновяват държавни и общински училища и университети, включително общежития и прилежащите дворове към тях, каза Димов. По думите му по настояване на общините бюджетът е вдигнат с 1%. Първоначално е било планирано 4.62% от бюджета на ОПРР, докато сега е 5.62%.

За парите могат да кандидатстват министерствата на образованието, културата, земеделието и на спорта, както и общините, които училища са от национално и регионално значение.

Двойно по-малко пари за здравеопазване

Над два пъти по-малко са парите за здравната инфраструктура спрямо сега (приоритетна ос 3). Планираните средства са едва 55 млн. евро, което е 4% от бюджета на ОПРР, докато през настоящия програмен период бяха 125 млн. евро, но има риск да не ги усвоим изцяло.

Причината за орязаното финансиране най-вероятно е липсата на Националната здравна стратегия и план за действия в здравеопазването. Брюксел предупреди, че без реформа в сектора няма да има финансиране. Исканията са за закриване на болници и приоритет на спешната помощ, което никое правителство досега не посмя да направи.

Иначе планираните 55 млн. евро са за ремонт на държавни и общински болници, заведения за спешна помощ, като е допустимо и купуването на линейки, което сега не можеше да стане, както и нова апаратура. Право на кандидатстване за средствата имат всичките 264 общини и Министерството на здравеопазването.

Намаляват парите и за домовете за деца и възрастни

Намалява и подкрепата за социалната инфраструктура, като в същото време обхватът се увеличава (приоритетна ос 4). Заложените средства през новия програмен период са 44 млн. евро за всички 264 общини, като те ще отидат освен за домове за деца, така и за възрастни и хора в неравностойно положение. През настоящия програмен период подкрепата за извеждането на децата от домовете беше над 50 млн. евро.

Църквата може да получи пари за туризъм, борд ще пресява проектите

За първи път вероизповеданията у нас – Българската православна църква, Мюфтийството, Синагогота и т.н., ще могат да кандидатстват за финансиране като туристически обекти по ОПРР (приоритетна ос 5). Освен тях проекти могат да подават още 264-те общини, както и Министерството на културата, а туристическите организации могат да бъдат техни партньори.

Пресявката на проектите обаче ще се прави от работна група под шапката на Министерството на икономиката. Тя ще изготви списък с туристическите проекти, които ще имат право на финансиране по ОПРР, като в момента се прави методологията за одобряване на потенциалните обекти за финансиране, каза Димов.

Зам.-министърът на икономиката с ресор туризъм Бранимир Ботев междувременно съобщи, че методиката вече е готова и по нея са подбрани 400 туристически обекта, които ще кандидастват за финансиране по ОПРР.

Ресурсът от 110 млн. евро ще се инвестира в проекти за консервация, опазване и популяризиране на природното и културното наследство. Ще се насърчават междурегионалните проекти, като например Долина на царете, посочи Димов. По думите му Брюксел настоявал да бъдат надградени резултатите от реализирани културни проекти по настоящата ОПРР, за да се постигне максимален ефект.

Парите за туризъм са с около 70 млн. евро по-малко спрямо настоящия програмен период.

Парите за пътища – със 100 млн. по-малко

Парите за пътища пък са със близо 100 млн. евро по-малко спрямо настоящия програмен период (приоритетна ос 6). Ресурсът от 168 млн. евро ще бъде инвестиран в ремонт на републикански пътища. За общинските не са предвидени средства. По принцип Брюксел беше против финансиране на ремонта на разбити шосета, защото смята, че поддържането на пътната инфраструктура трябва да бъде ангажимент на държавата.

По настояване на Брюксел скромните 17 млн. евро са заделени за борба със свлачищата (приоритетна ос 7). Все пак парите са близо шест пъти повече спрямо настоящия програмен период, но близо три пъти по-малко спрямо средствата предвидени за допълнително финансиране и обучение на чиновниците 52 млн. евро (приоритетна ос 8).

Източник: Министрство на регионалното развитие

mediapool.bg