Българската енергийна политика отново на дневен ред в Брюксел

Експерти от енергийния бранш у нас, на електроразпределителните дружества и производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници ще обсъдят енергийната политика на българското правителство с представители на кабинета на еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер във вторник, в Брюксел. Те ще предложат създаването на енергиен борд у нас, съобщи в понеделник икономистът Красен Станчев, който е част от инициативата "Да спасим българската енергетика".

Тя се подкрепя от синдикални и браншови организации като камарата и съюза на енергетиците, енергийния и минен форум, Българската стопанска кама, американската и германската търговски камари, асоциацията на италианските предприемачи, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България,фотоволтаичната и ветроенергийната асоциации, Институтът по енергиен мениджмънт

и независими енергийни експерти като Станчев и Илиян Василев.

Сред хората, които ще дискутират в кабинета на Йотингер състоянието на енергетиката, са и представител на трите електроразпределителни и електроснабдителни дружества ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про", които са заплашени да останат без лицензи за работа у нас заради прихванати плащания към НЕК за близо 350 млн. лв.

Процедурата срещу тях започна преди два месеца след жалба на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задържаните суми. На 12 май изтича крайният срок, в който Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) приема доказателства и обяснения от доставчиците на ток относно техните действия. В същото време регулаторът не вижда проблем в това, че НЕК е забавила плащания към ЕВН, "Енерго-Про" и ЧЕЗ за суми над прихванатите, независимо че трите предприятия също внесоха жалба срещу НЕК.

И докато ДКЕВР пришпорва чуждите компании да платят иначе ще им вземе лицензите точно преди европейските избори, решаването на проблема с борчовете на НЕК за закупена от електроразпределителните дружества енергия от възобновяеми източници, която обаче не е включена в одобрените в цената на тока разходи на НЕК, е оставено за юни, когато трябва да се изготвят новите цени на тока.

Неофициално се твърди, че вече е взето решението за "предизборен подарък" с отнемането на лицензите на трите дружества, чиито преговори с НЕК за постигане на споразумения за взаимно уреждане на задълженията нямат напредък. Държавната компания все още не е дала отговор на предприятията по техните последни предложения, но първите оферти бяха определени от НЕК като "противозаконни".

Според източници, запознати с преговорите, електрическата компания упорствала да си получи всички дължими пари и не била съгласна на разсрочване на плащания от страна на електроснабдителните дружества и поемане на задължения за собствените плащания.

Пред журналисти в понеделник управителят на "Енерго-Про" Стефан Абаджиев коментира, че с НЕК не може да се постигне консенсус по признаването на дължимите от държавната компания суми към електроснабдителното дружество.

"НЕК ни дължи 46.4 млн. лв. - толкова, колкото ние сме прихванали, и когато НЕК признае това, сме готови веднага да седнем с експертите и да обсъдим схема за превеждането на тези

средства към НЕК", заяви Абаджиев. Той обясни, че прихваната сума е равна на изплатените от "Енерго-Про" средства за задължителното изкупуване на енергия от възобновяемите източници, съгласно българското законодателтво.

Имаме нови доказателства и различни становища от различни институции, които са приложени в становище на ЕВН, което компанията ще внесе в ДКЕВР до края на работния ден в понеделник, каза Йорг Золфелнер, регионален мениджър на ЕВН. Той отново коментира, че в основата на процедурите за отнемане на лицензиите стои търговски спор, който трябва да се уреди с преговори между доставчиците и НЕК.

Директорът на "ЧЕЗ Електро" Кремена Стоянова съобщи, че дружеството няма съществен напредък в преговорите си с НЕК, но няма и чувството, че разговорите са пред провал. Тя допълни, че "сме оптимисти, че резултатът е близо и ще е положителен.

От Европейската комисия вече предупредиха България, че срещу нея може да започне наказателна процедура заради действията на правителството спрямо електроснабдителните дружества. Сега този въпрос, както и предложението за създаване на енергиен борд с експерти от международни финансови институции в България, ще бъдат поставени отново на дневен ред в Брюксел.

Енергийните експерти ще искат от Европейската комисия да провери и дали правителството на Пламен Орешарски е предприело някакви действия по препоръчаните от Брюксел и Световната банка миналото лято мерки за оздравяване и стабилизиране на енергийния сектор. Според тях е наложително у нас да се въведе енергиен борд с ясен план за механизмите за оздравяване на сектори, подкрепен с източници за тяхното финансиране и оценка на ефекта от тяхното прилагане.

Красен Станчев обясни по време на среща на организациите зад инициативата "За спасим българската енергетика", че този борд може да функционира по два начина - съвместно с държавата в лицето на ДКЕВР и Министерството на икономиката и енергетиката или без такова участие. По думите му бордът може да играе ролята на обществен омбудсман в областта на енергетиката и да предостави външен одит на това, което се случва в системата.

Приходите в отрасъла не покриват разходите и има осезаема перспектива за фалит както на държавни, така и на частни дружества - затова предлагаме този механизъм, заяви Станчев. На

първо време този съвет може да направи оценка на ситуацията, добави той.

Георги Ганев, програмен директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии, посочи, че ако НЕК фалира юридически, това ще е поредна победа на икономическите закони над политическите отново за сметка на всички български граждани.

Причината за състоянието на енергийната система в момента е съчетанието между зле построена институционална рамка и грешни управленски решения, наслагвани от много години, каза той. Според него, политическата подкрепа за създаване на подобен борд със сигурност ще се получи, ако нещата катастрофират.

Няма точни изчисления колко е дефицитът в енергийната система, защото няма прозрачност в управлението на държавните дружества, заяви Иванка Диловска, председател на управата на Института за енергиен мениджмънт,. Така или иначе дефицитът се увеличава непрекъснато и никой не взима мерки да го спре, допълни тя.

mediapool.bg