България остава на опашката по конкурентоспособност, но с едно място по-напред от 2013

България остава на една от последните позиции по конкурентоспособност според тазгодишното изследване на швейцарския Институт за развитие на управлението, резултатите от което бяха оповестени в четвъртък от българския партньор - Центъра за изследване на демокрацията.

Докато през миналата година страната ни е била на 57-о място тази година класирането го поставя на 56-о място от 60 изследвани държави в света, определени като развити.

Проучването взема предвид около 300 показателя в сферите икономическа ефективност, правителствени политики, бизнессреда и инфраструктура.

Световен лидер по конкурентоспособност са САЩ с максималната оценка 100, затвърждавайки позицията си от миналата година. След тях са Швейцария, Сингапур, Хонконг. Най-високо сред членките на ЕС е класирана Швеция - пето място, следвана от Германия, която е шеста.

Сред страните от Централна и Източна Европа най-добре се представя Естония - 30-то място, Чехия - 33-та, Литва - 34-та. Румъния е на 47-о място.

Точно преди България е Словения - 55-то място, а след нея - Гърция - 57-ма и най-новият член на ЕС Хърватия - 58-ма. В дъното на списъка е Венецуела.

Най-доброто класиране на България е било през 2009 г., когато е класирано на 38-о място.

Според Мартин Цанов от Центъра за изследване на демокрацията летаргията на българската икономика продължава. Ниският растеж може и да е приемлив за развитите страни, но за страна като нашата с толкова нисък БВП на глава от населението икономическият растеж, към който трябва да се стремим, и то в краткосрочен план, трябва да е поне 4-5 процента, отбеляза той.

През 2014 г. България е подобрила експортните си позиции, публичните финанси остават стабилни, кризата на пазара на труда започва да утихва, но нивото на безработица остава високо, а дългосрочни фактори за конкурентоспособност като околна среда, инфраструктура и здравеопазване остават сред най-ниско оценените в България, са основните изводи от доклада.

През 2014 г. се открояват три фактора, будещи притеснение - продължаващото ниско равнище на качество на образованието, липса на достъп до свеж финансов ресурс и дефлацията в комбинация с административен натиск върху цените на електроенергията, посочи още Цанов.

Според анализаторите в Центъра за изследване на демокрацията враждебното отношение на правителството към стратегически инвеститори като ЕРП-тата нанася поражения върху бизнес климата и инвестиционния облик на страната.

Анализаторът в центъра Мартин Владимиров допълни, че в последната година се е увеличила непредсказуемостта в сектор енергетика, а той е особено важен за инвеститорите. По думите му не се обосновава достатъчно добре участието на страната ни в големи инфраструктурни проекти като "Южен поток" и дали това ще промени с нещо зависимостта ни от един източник на газ.

Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията, заяви, че се говори постоянно за увеличение на доходите, но трябва да се види данъчната система. В момента тя е регресивна - наказва хората, които имат по-ниски от 2000 лв. доходи, а това е огромната част от населението, отбеляза Стефанов. Според него системата трябва да се диференцира и да има необлагаем минимум, за да могат хората да потребяват повече.

mediapool.bg